Тодор Генчов Влайков (1865-1943) с псевдоним Веселин - български писател, общественик и политик.
Най-известното му произведение е повестта ''Дядовата Славчова унука“.
Роден е на 13 февруари 1865 г. в град Пирдоп. Завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет през 1888 г. Основател (1895) и председател (1898) на Българския учителски съюз. Действителен член на БКД (дн. БАН) от 1900 г.
През 1890 г. Тодор Влайков и Тодор Йончев основават в Мирково първата българска кооперация - ''Мирковско взаимодавно спестовно земеделческо дружество ''Орало“.
Тодор Влайков е сред основателите и първи лидер на Радикалдемократическата партия
Тя се образува от група участници в Демократическата партия, оформила се около започналото да излиза през 1902 под редакцията на Тодор Влайков списание „Демократически преглед“. Около 1903 те се отделят от Демократическата партия, а самата Радикалдемократическа партия е основана през 1905г. При основаването на Демократическия сговор през август 1923 г. участва в групата, изработила първата програма на новата партия.
Бил е общо 7 пъти народен представител.
През 1926 г. по инициатива на Мария Влайкова, съпруга на Тодор Г. Влайков, е открита сграда, предназначена да помещава Народното кино. Веднага след това новопостроената сграда на ул. ''Цар Иван Асен ІІ” е дарена на Министерството на народното просвещение, а малко по-късно киното вече носи името ''Влайкова“. През 2007 г. с решение на Общинския съвет в Пирдоп е учредена Национална литературна награда ''Тодор Влайков“. Има негов паметник в родния му град Пирдоп.
Умира на 20 април 1943г.